Кристиян е само на 2 годинки, но последствията за неговата психика може да са необратими
Кристиян стана печално известен, след като си тръгна от детската градина в Панагюрище със синини. Момченцето е било едва от няколко дни там, но бързо се сблъсква с проблеми.
Версиите на учителката Павлина Ерова и директорката са, че то било ухапано от друго дете, след което се ударило и в столчето. Те, разбира се, не звучат особено правдоподобно. Но пък дадоха повод за смешна акция в защита на жената, която би трябвало да се грижи старателно за поверените й деца.
Има много въпроси и неясноти, както и неудобни моменти, които от екипа не коментират. Който използва довода с ухапването в подкрепа на Ерова, понеже другото момче си призна, пропуска, че то самото също не отрича истината. В градината често се „радват“ на шамари, разказва то. Не очакваме никой да си го признае. Дано поне от местната община вземат мерки и накажат госпожите, които се прикриват една друга, както смята потърпевшото семейство.
А какво очаква малкия Кристиян
Това, което грози Кристиян, никак не е за споменаване. Може би затова и никой не смее да повдигне темата. От загрижените учителки, които се опитаха да ни убедят, че са съвършени, докато даваха интервюта в национален ефир, също не забелязахме интерес към нея. Нали скоро детето ще е ангажимент на друг персонал, не е нужно дори да се замислят. Родителите са категорични, че повече няма да го водят в същата градина. Ще я сменят, но по-страшни са последствията за психиката на детето.
Според специалисти, за крехката възраст на Кристиян са възможни необратими последствия. То не само ще плаче, когато следващия път се опитат да го оставят само някъде, но и ще се буди нощем от кошмари. В подсъзнанието му вече се е настанила асоциация със силна негативна емоция. Тя може да отключи и автоимунни процеси на по-късен етап.
Да спре да се храни, ще е най-безболезнената реакция на детето след случилото се. Може да се появят признаци на заекване, на нервни тикове, да е жертва на чести инфекции и да има пристъпи на астма.
Изживяването ще трябва дълго да се изтрива от паметта му, при това се иска изключително старание и любов от страна на майка му и баща му. Но при цялата им отдаденост, каква е гаранцията, че утре пак няма да му посегнат и да върнах страха в детските му очи? Няма такава.
У нас не сме свикнали да търсим отговорност, нека Налбантови се борят сами срещу всички. Докато утре отново не изпищи някой, но дано не сме ние…
