Честър Бенингтън е дал много знаци за задълбочаващата се депресия, но никой не ги е разчел
Изглежда дълго време никой не е взимал прекалено сериозно депресията на Честър Бенингтън. А понякога знаците са много отчетливи, стига да искаме да ги забележим.
Кой би предположил, че помагащият на мнозина и лекуващият с музиката си вокалист на Linkin Park, ще се отправи към дъното съвсем съзнателно и ще сложи край на живота си? Сигурно мнозина са допускали подобно събитие като вероятност, но никога не са искали да вярват в такава развръзка.
Дори и най-близките на Честър днес са изненадани от самоубийството му, което той извърши навръх рождения ден на приятеля си Крис Корнел – също избрал смъртта, преди два месеца.
А сигнали за фаталния изход е имало…
1. Последният албум на Linkin Park
One more light – новият албум на групата, казва всичко, което е трябвало да знаем, за да бъдем предупредени за тежкото душевно състояние на Честър Бенингтън. Това не са просто думи за сбогом, това са пророчески думи, коментират натъжените му последователи в мрежата по негов адрес.
Албумът е пълен с текстове, напоени с мрачни констатации за менталната нагласа на изпълнителя, за скръбта му, за отчуждението му от всички останали. Той очевидно вечно се е чувствал неразбран. Той самият признава неспособността си да се справи със самия себе си:
I am holding up a light
Chasing up the darkness inside
Cause nobody can save me
И още:
So, say goodbye and hit the road
Pack it up and disappear
You better have some place to go
Cause you can’t home back around here
Good goodbye
(Don’t you come back no more)
2. Писмото след самоубийството на Крис Корнел
Когато фронтменът на Soundgarden си отива внезапно по свое желание, Честър Бенингтън е съкрушен. Той пише писмо, на което явно е трябвало повече хора да обърнат внимание:
„Не спирам да плача, но и благодаря за споделените мигове заедно, с теб и с твоето прекрасно семейство. Ти ме вдъхновяваше по начини, за които дори не си могъл да си представиш. Ти имаше ненадминат и самороден талант. Гласът ти беше радост и болка, гняв и опрощение, любов и сърдечност – всички взети заедно. Ти ми помогна да разбера, че тези чувства бушуват във всички нас, това е което ни прави истински. Моля се да намериш мир и вярвам, че си казал сбогом по своя си начин.“
Честър споделя още, че преди жена му да му съобщи тъжната новина, сънувал Бийтълс. По-късно през деня гледал клип на Soundgarden, в който Крис пее песен на Бийтълс – тълкува го като невидим знак за сбогуване.
Посланието си той завършва, изпращайки любов на съпругата и децата на Крис, след което заявява, че не би могъл да си представи живота си без него.
На пръв поглед това писмо е израз на емоции, които всеки би изпитал в такъв момент. От друга страна, напоследък Честър е създавал впечатление, че е спокоен и хладнокръвен отвън – нещо нетипично за него, но признаците за сериозната депресия са прозирали под повърхността.
3. Прекършен дух
Една не особено натрапчива случка загатва за настъпването на период, в който той се примирява с тежестта на битието и приема, че няма никога да се справи с демоните си. Точно тогава подготвя текстовете към парчетата за новия албум на групата.
През 2015 г. Linkin Park планират турне, но Честър претърпява контузия, в която си счупва крака. Като по-наблюдателен, Майк Шинода – колегата му от бандата, тогава отбелязва, че вижда пробив в духа на Честър.
Бенингтън влага емоциите си от натрупаните през годините несгоди в One more light, сякаш правейки последен отчаян зов за помощ, прощавайки се със света и с любимите си хора:
I hear my battle symphony
All the world in front of me
If my armour breaks
I’ll fuse it back together
Battle symphony
Please just don’t give up on me
And my eye are wide awake
