Вместо електрони, той използва йони, също като мозъка
Екип от изследователи е разработил начин за изграждане на прототип на изкуствен неврон, направен от невероятно тънки графенови процепи, съдържащи един слой водни молекули. Вместо електрони, този изкуствен неврон използва йони.
Аналогично на мозъка
Свръхвисоката ефективност на мозъка зависи от базовата единица, която познаваме като неврон. Той се състои от неврон с нанометрични пори, наречени йонни канали. Тези канали алтернативно се затварят и отварят в зависимост от стимулите, но йонните потоци, произтичащи от този процес, генерират електрически ток, който излъчва потенциали за действие. Това са решаващите сигнали, които позволяват на невроните да комуникират помежду си. Изкуственият интелект (AI) също може да го направи. Но ИИ отнема десетки хиляди пъти повече енергия за целта. Ето защо съвременното предизвикателство за изследователите в тази област е да проектират и изграждат електронни системи, които да съперничат на енергийната ефективност на човешкия мозък.
Забележителни науки
Нанофлуидиката изследва как се държат течностите в канали с ширина по-малка от 100 нанометра. Новото проучване показа, как електрическо поле може да събере единичен слой водни молекули в удължени клъстери, които развиват ключово свойство, наречено мемристорен ефект. Изследователите са забелязали, че графенови процепи възпроизвеждат йонни канали, в допълнение към йонните потоци и клъстерите. Освен това, с помощта на цифрови и теоретични инструменти, учените откриха начин за сглобяване на тези специални клъстери, така че те да възпроизвеждат физическия механизъм на излъчване.
За какво са нужни?
Изкуствените неврони могат да подобрят изследванията на интерфейса мозък-компютър. С други думи, способността да се предава информация от един изкуствен неврон на друг. Следващата стъпка е експериментално да се докаже, че тези нови системи могат да изпълняват основни алгоритми за обучение, които от своя страна да се превърнат в основа за осигуряване на електрическа памет, чрез изкуствени неврони.
Стремежът към възпроизвеждане на активността на човешкия мозък също има потенциално значение за увеличаване на нервните функции. По примера на Илон Мъск, който възнамерява да имплантира компютърни чипове в мозъка си и да даде началото на нова ера на „свръхчовешкото познание“, когато нематериалната изчислителна мощ на анализите за машинно обучение се комбинира с безпрецедентната творческа интуиция на човешкия ум.
Какви са недостатъците?
Без подходящи разпоредби, нашите най-съкровени мисли и биометрични данни биха могли да бъдат продадени на всеки желаещ. Ако мозъчните чипове на Мъск подобряват познатите дейности на смартфоните, тези данни могат да бъдат сканирани за евентуална престъпна цифрова дейност с инструменти, които лесно се подвеждат. Границата между поверителността и обществената сигурност бързо намалява.
